Икономическите очаквания на ЕК: България ще приключи 2026 г. с 5% бюджетен дефицит и 4,6% инфлация
АРХИВ/pixabay
Според прогнозата, държавният ни дълг също ще продължи да се увеличава - от 29,9% от БВП през 2025 г. той се очаква да достигне 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г.
Българската икономика ще нарасне с 2,7% през 2026 г., но инфлацията ще достигне 4,6%, а бюджетният дефицит ще се увеличи до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Това показва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия.
Брюксел очаква икономическият растеж на страната да се забави до 2,1% през 2027 г., преди леко да се ускори до 2,3% през 2028 г. Инфлацията ще остане висока и през следващата година, достигайки 3,9%, а през 2028 г. се прогнозира да спадне до 3,3%.
Според Европейската комисия българската икономика е запазила силен темп на растеж през първата половина на 2026 г., подкрепен от увеличеното потребление на домакинствата. В същото време високият внос, стимулиран от вътрешното търсене, е оказал отрицателно влияние върху икономическия растеж.
През следващите две години потреблението се очаква да се забави заради по-слабото увеличение на реалните доходи, високата инфлация и по-умерения ръст на заплатите в държавния и частния сектор.
Инвестициите също ще отслабнат през 2027 г. след приключването на финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост, преди да се възстановят през 2028 г.
Европейската комисия прогнозира спад на износа на стоки и услуги през 2026 г. заради слабия растеж в туристическия сектор и забавянето на износа на автомобили и други инвестиционни стоки. Очаква се износът да се възстанови през 2027 и 2028 г., макар да остават рискове, свързани с автомобилната индустрия.
Високите цени на енергията и услугите ще продължат да поддържат инфлацията в България над желаните равнища. Поскъпването на енергийните суровини вследствие на конфликта в Близкия изток се очаква да оказва влияние върху потребителските цени и през 2027 г.
Допълнителен натиск идва от увеличаващите се разходи за труд и енергия в сектора на услугите. По-високите енергийни цени ще се отразяват и върху храните, макар ефектът да бъде частично ограничен през 2027 г.
Брюксел предупреждава, че въвеждането на новата европейска система за търговия с емисии ETS2 през 2028 г. ще добави около 0,7 процентни пункта към общата инфлация в България. Причината е очакваното поскъпване на енергията, което впоследствие ще се отрази и върху цените на услугите и храните.
На пазара на труда се очаква допълнително забавяне на растежа на възнагражденията. След увеличение от 14,1% през 2024 г., компенсацията на един нает е нараснала с 5,8% през 2025 г. Тенденцията към по-умерен ръст ще продължи и през прогнозния период.
Безработицата ще остане сравнително ниска, като се очаква да бъде 3,4% през 2026 г. и 3,5% през 2027 и 2028 г. Недостигът на работна ръка в ключови сектори обаче ще се запази заради демографските проблеми и намаляващото население в трудоспособна възраст.
Най-сериозното предизвикателство пред публичните финанси остава нарастващият бюджетен дефицит. Европейската комисия прогнозира той да достигне 5% от БВП през 2026 г. при 4% през предходната година.
Основните причини са увеличените разходи за пенсии, заплати в публичния сектор, общински инвестиционни проекти и субсидии. Допълнително влияние оказва и предвиденото индексиране на възнагражденията с 5%.
Комисията предупреждава, че съществува риск дефицитът да се окаже по-висок при евентуална статистическа ревизия на данните за 2026 г.
През 2027 г. бюджетният дефицит се очаква временно да намалее до 4% от БВП. Подобрението ще бъде подкрепено основно от мерки за увеличаване на приходите, включително едногодишен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, по-високи постъпления от ДДС и акцизи и увеличаване на минималния и максималния осигурителен праг.
Същевременно планираното повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС и два нови пакета от данъчни облекчения ще окажат отрицателно влияние върху приходите.
Разходите за отбрана се очаква да нараснат заради планирани доставки на военно оборудване, докато разходите за пенсии ще продължат да се увеличават вследствие на автоматичното им индексиране.
Европейската комисия предупреждава, че подобрението на бюджетното салдо през 2027 г. ще бъде временно. След изтичането на едногодишния данък върху свръхпечалбите дефицитът отново ще се увеличи до 4,8% от БВП през 2028 г.
Причината е трайната тенденция държавните разходи да нарастват по-бързо от приходите при липса на структурни мерки за укрепване на бюджетните постъпления.
Държавният дълг също ще продължи да се увеличава. От 29,9% от БВП през 2025 г. той се очаква да достигне 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г.
Основните фактори за нарастването му са продължаващите високи бюджетни дефицити и увеличаващите се разходи за лихви.
Прогнозата на Европейската комисия очертава запазване на икономическия растеж в България през следващите години, но същевременно предупреждава за продължителен инфлационен натиск, по-бавно увеличение на доходите и задълбочаващи се предизвикателства пред публичните финанси.
На този фон се очаква икономиката на еврозоната да бележи ръст от 1,2% през 2026 г., като темпът на растеж да се запази и през 2027 г., преди леко да се ускори до 1,3% през 2028 г. Инфлацията вероятно ще остане над 3% през настоящата и следващата година заради високите цени на енергията и продължаващото геополитическо напрежение. Това показва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана на 17 ноември.
Брюксел очаква инфлацията в еврозоната да достигне 3,2% през 2026 г. и 3,1% през 2027 г., преди да се понижи до 2,1% през 2028 г. Така поскъпването на потребителските цени ще остане над целевото равнище от 2% на Европейската централна банка през целия прогнозен период.
Основната причина за засиления инфлационен натиск е продължаващият конфликт в Близкия изток, който нарушава доставките на петрол и природен газ през Ормузкия проток. Близо осем месеца след началото на конфликта енергийните потоци през един от най-важните световни маршрути за транспорт на петрол остават сериозно ограничени.
Цената на петрола сорт Brent надхвърли 100 долара за барел през октомври, а природният газ на европейския пазар достигна над 95 евро за мегаватчас в края на същия месец, повече от три пъти над равнището си от края на февруари.
Поскъпването на енергията вече се отразява върху цените на храните, транспорта и услугите. През октомври инфлацията в еврозоната се ускори до 4% спрямо 3,8% през септември, като енергийните цени отбелязаха годишно увеличение от близо 21%.
Европейската комисия очаква натискът постепенно да отслабне през 2027 г., но предупреждава, че високите разходи за електроенергия и природен газ ще продължат да се пренасят върху потребителските цени.
Заради ускоряването на инфлацията Европейската централна банка вече повиши основните си лихви с по 0,25 процентни пункта през юни и септември. Към момента на изготвяне на прогнозата финансовите пазари са очаквали още три или четири увеличения, като лихвата по депозитното улеснение може да достигне около 3,4% към средата на 2027 г.
По-високите лихвени проценти ограничават търсенето на кредити и инвестиционната активност. Най-силно засегнато е жилищното строителство, което се очаква да остане в застой през 2026 г. и да се възстановява бавно през следващите две години.
Въпреки тези предизвикателства пазарът на труда в еврозоната остава сравнително устойчив. Безработицата се прогнозира на 6,4% през 2026 г., 6,5% през 2027 г. и 6,6% през 2028 г.
Комисията предупреждава, че високите разходи за живот ще ограничават покупателната способност на домакинствата. Най-силно засегнати са хората с по-ниски доходи, при които храните и енергията заемат по-голям дял от семейния бюджет.
Влошаване се очаква и при публичните финанси на страните от еврозоната. Общият бюджетен дефицит ще достигне 3,5% от брутния вътрешен продукт през 2026 г., ще се увеличи до 3,6% през 2027 г. и до 3,8% през 2028 г.
Основните причини са нарастващите разходи за отбрана, по-високите плащания по държавните дългове и мерките за подпомагане на домакинствата и предприятията срещу скъпата енергия.
Държавният дълг на еврозоната също ще продължи да нараства. От 88,6% от БВП през 2025 г. той се очаква да достигне 91,3% през 2028 г.
За сравнение, Европейската комисия прогнозира малко по-висок растеж за целия Европейски съюз от 1,4% през 2026 и 2027 г. и 1,5% през 2028 г. Инфлацията в ЕС ще бъде съответно 3,3%, 3,2% и 2,3%.
Еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис подчерта, че европейската икономика се представя по-добре от очакваното, но устойчивостта сама по себе си не е достатъчна.
„През 2026 г. европейската икономика се справя по-добре от очакваното. Но не можем да приемаме това за даденост, нито да се задоволяваме единствено с устойчивостта. Трябва да защитим публичните си финанси, да повишим конкурентоспособността си и да положим основите за по-силен дългосрочен растеж. Амбицията ни трябва да бъде да превърнем устойчивостта на Европа в истински икономически динамизъм“, заяви той.
Европейската комисия предупреждава, че рисковете пред икономическата перспектива остават значителни. Сред тях са продължаващият конфликт в Близкия изток, руската война срещу Украйна, търговската несигурност и възможното ново поскъпване на енергийните суровини.
По-бързото внедряване на изкуствен интелект, инвестициите в отбрана и инфраструктура и ускоряването на енергийния преход биха могли да подкрепят икономическия растеж през следващите години.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/parite/ikonomicheskite-ochakvaniya-na/


